Празниците наближават и неща тук странни стават.

„Фермата” на Оруел е приета за модел.

Кризата била голяма. Тринайста заплата няма.

Няма, ама във момента я вземаха в парламента.

В министерствата били работили до зори.

Затова ще трябва там да се стимулират.

„Боже мили!” те от срам нищо не разбират.

А останалите гледат със джобове празни

и започват тук протести от браншове разни.

Притеснени металурзи първи се надигат,

фермерите разгневени с трактори пристигат.

После и животновъди се присъединяват

и студентите на края назад не остават.

Полицаите не искат шефа си да слушат

и се сбират мълчаливо цигари да пушат.

Те не искат синдиката да ги представлява

щом не вярват, че е годен да ги защитава.

Явно, че и те ще страдат заедно с народа

и отново се събират на по „гола вода”.

А властта се притеснява. За да ги успокои