Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2017 17:49 - ВРЪХ ЧАМЛА - БИСЕРЪТ НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2803 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

       СПОМЕНИ  ОТ  ТРИГРАДСКО  ПО  НЕПРИЯТЕН  ПОВОД…

 

      Долините на реките, вливащи се в р. Въча при в местността Тешел /Огнен вятър/ са едни от най-красивите по Западни Родопи. Те са доста, но пет от тях са и големи и много буйни, като една от тях носи дори името Буйновска. Те са следните: Широколъшка, Мугленска, Чаира,Триградска и Буйновска. Всяка от тях има неповторимо обаяние,  а ридовете между тези реки са красота, която остава завинаги в сърцето на докосналия се до тях. Освен тези сравнително големи реки има и още много, по-малки, но по красота неотстъпващии на големите. Една от тях е Девинската река с единият от символите на Западни Родопи, Кемеровият мост. Дяволският мост при Арда е десет пъти по-голям, но архитектът на този мост със сигурност е бил и поет.

    По долините на тези реки има много природни забележителности. За съжаление пътната инфраструктура в този район е лоша и само някои населени места се посещават, на първо място Триград и Ягодиина, със старо име Балабан, което означава голямо /едро/ село. Моята любов в тоз регион е ридът между реките Чаира и Триградска, нещо наистина неповторимо за целият регион на Родопите, надвищаващ 10000 кв. км. на територията на България.

    От Триград към възловото за региона място някога не е имало път поради една теснина на р. Триградска, защото за онези времена е било невъзможно дори за римбяните да се построи път през нея. Минавало се е по много страшна пътека над скалите на теснината и по скални первази, издялани в скалите от римските роби, като пътеката е стигала до с. Ягодина. Транспортът се е осъществявал от специализирани да вървят по този път мулета, а на хората върху тях водачите са вързвали очите за да не припаднат от страх, като погледнат към бездната. Днес тази пътека е разширена и се пътува безопасно по нея. За да достигне обаче колело до с. Триград се се налоожило пробиване на тунел в една от отвеесните скали над теснината на р. Трииградска, който се ползва до днес. Доста е тесен, но разширяване не се предвижда. При силни дъждове и снеготопене преди тунела се образува каменопад, който се следи от пътните служби непрестанно. Забележителностите, които са популярни в този регион са пещерата под с. Триград и Ягодинската пещера, втора по красота в Европа. Тя  е дълга 14 км, като някога по нея се е провирала Буйновската река, считана за начало на река Въча, но после водата е променила пътя си. Днес от тази пещера е благоустроен около километър, благоустроен е и естествения й вход, където има древно жилище на първобитните хора. С кухня, с помещение за живеене и друго за изрбаботка на такъми за нуждите им, а също и гробище. „Жилището” е добре подбрано, то е проветриво и с много малки температурни амплитуди през годината. Проучваня показват, че най-възрастните починали са на 23 години.

    Казах, че популярните маршрути тук са два, но туристическите маршрути - всичките връх на красотата в този регион - са десетки. Аз ще опиша сега един маршрут, който е част от любимия ми преход в Западни Родопи от х. Перелик до Триград.

    Тръгва се от Триград и се поема по билото на рида между реките Чаира и Триградска. Районът е карстов, като скалите към река Чаира са отвесни, а долу се виждат криволиците на реката, ливади покрай нея, езерца, първото от които и най-голямото е Османовият вир. От отвесната скала нагоре расте един бор, чиито връх излиза малко над билото на рида. Алпинисти изкачват стените долу от реката и завършват катеренето в този бор, от който пускат въже към бездната. Ридът е с малка денивелация, двете реки се изкачват към него, наближава село Жребчево. Там е скалният феномен Кантареева кукуда. На отсрещният бряг на р. Триградска се оформя друга райска долина, в която е с. Водни пад, а зад криволиците на пътя покрай р. Триградска е граничното село Кестен, от което на двете страни започват пътища /не пътеки, пътища/ по вододелното било на Родопите с посока север-юг. Родопите имат още едно вододелно било, изток-запад. Велика планина са те…

    Пътеката слиза долу при р. Чаира при чудните поляни край нея и започва изкачвне към най-дивното място на Родопа, към върха, почти на който са останките от някогашната махала Чамла. Името й идва от разположението й сред боровата гора, състояща се от бяла мура, възлюбената от мечките гора за обитаване. Надморската височина на селото е 1700 м., докато с. Манастир е на 1550. Калко пъти съм нощувал тук, в сеновала в центъра на селото, гонейки по цяла нощ опитващите да ме налазят буболечки. Спирам до тук, не мога да опиша красотата на това място, от което се виждат всички родопски високи върхове наоколо, но и ридовете на реката Въча, между което и една от скалните огради на Девин, ридът Гребенец. Тук съм бил много пъти, но имам желание да отида отново и отново. Мястото е много благодатно за живот и от този фактор, към него прибавено и обезлюдяването тук,  днес се възползват мечките. Тук те са навсякъде. Който иска да се срещне с мечка ако навлезе в беломуровата гора това ще се случи. Тук навсякъде има паша за тях – ягоди, малини, къпини, гъби.

    Един спомен имам от отсрещния връх, Мурсалица. Там е родината на мурсалския чай, но и над Триград го има доста. Село Мурсалско е също на височина 1700 м, като до него има път за дърводобив и за сенокос. След село Мурсалско ридът става много труден за ориентиране, а няма никаква маркировка. Напредвам аз по пътя, а на стотина метра пред мен се движи възрастен човек, слаб, висок, в черни дебели дрехи в ужасно топлия ден. Аз се движа бърза, забързвам, но и той забързва, дистанцията остава. Намалих, защото сърцето ми се претовари, намали и той, дистанцията остана. Човекът достигна до първите къщи на селото и изчезна. Стигнах и аз след минути, потърсих го, свирих с уста да се покаже, няма го. И внезапно ме хвана страх – ако този човек е някакъв разбойнк и се крие, а аз готърся какво ще стане ако го открия. И поех по пътя си, но не точно – вместо да улуча Девин, улучих Беденски бани. Следващото лято бях на поправителен -  намерих верния път, после няколко пъти бяхме там с жена ми и детето, с екскурзионното. Село Мугла е център за посещения на най-високата и дивна част на Родопа, но да се сети Биволицата / министърка Лиляна Павлова/, че там е необходим път, не се случи.

    С жена ми срещнахме последната жителка на с. Чамла, която се представи като такава и се похвали с лукса, че къщата й е близо до чешмата на селото, един непресъхващ карстов извор, причината да бъде основана селото там. За това село се говори за зверствата на Тане Николов, Воеводата от Асеновград, който около 1930 г. е идвал да изверва помаците тук, като е убил за да сплаши останалите показно няколко от тях, изкормил и една бременна жена. Резултатът – помаците избягали в Гърция, от там в Турция, основали си там друго село Чамла и всичките измряли от малария и от горещините…

 

    Споменът по любимото ми място в Западни Родопи се върна в мен покрай неприятната новина с блъскането на туристи от момче, взело без разрешиние колата от баща си и без да има право да я кара. Това е станало в долната част на селото близо до втичалото на река Триградска в пещерата, наречена Харлогата. В превод това означава дяволско гърло. Улиците в Триград са тесни, те са строени преди много години, предвиждано е по тях да се придвижват хора и домашини животни, но не и колите на туристите, които днес посещават този регион. Тесен е и уникалният им каменен кемеров мост, строен по типа на римските, но по време на турското иго. А колко много римски мостове има тук, един срещу входа на пещера Ягодинска е останал половината, но не пада. По улиците на селото няма дори тротоари, защото няма да могат да се разминат две коли. Показаха майкатаа на момчето, което е в неизвестност – една типична помакииня, уплашена за детето си, с излъчване на трудов човек, възприел ценностната система непрестанно да се труди, да не лъже и да не краде. Такива са и помациите и турците и поради тези си качества те прогонват от населеното си място циганите, ако такива се появят, като ги следят докато изчезнат.  От миналото обаче има и зловещи спомени във връзка с Априлското въстание, въвеждам тагове: Батак, Триград, Триградска република, Ахмед ага Триградлията, Ахмед ага Барутанлията, Тъмраш, Ахмед ага Тъмрашлията. Който се интересува от Родопите първо трябва да се образова за този регион, въвеждам и още два тага на двама големи родопчани – Васил Дечов и Константин Канев. А извън темата ще посоча колко прозорлив е бил Петко Р. Славейков, учител на Васил Дечов. Той казва на децата така:

   - Ще дойде време, когато разбойниците ще слезнат от горите, ще влезнат в канцелариите и с калем в ръка ще започнат да ограбват хората!

   Сеега мислите ми се въртят все около Харлогата, Дяволското гърло. Там Триградската река влиза в скалния масив, следва голяма пещера, а под нея има огромно езеро. Колко е огромно личи от факта, че порой отнася преди години хиляди куб. м. дърва, които попадат в Харлогата и нито едно дърво не е излязло от нея при изтичалото й. В момент на стрес и на чувство за отговорност пред пострадалиите и от срам пред родителите си дано да не се е хвърлило момчето в Харлогата, та до сега е неоткриваемо в тези карстови скалаци-страшилища.

   Този пример е показателен за въздействието на средата в големите градове върху младежите. Ако по селата и малките градове хората имат ценностна система, по която следват жизнения си път, в градоветее вилният чалгата и мутрите, простащината и агресията. Такива са героите на нашето време, такива са примерите на успелите в живота, които дават по телевизията. Показаха един такъв концесионер от с. Ново Лески, син на кмета, продал на гърци за кариера част от селото. С излъчване като дялан с брадва, дебел, възползвал се от местната власт, когато е била в ръцете на баща му. Ако децата от селата и малките градове отидат да учат или да работят по големите градове, без изградена ценностна система те са загубени. Майката много добре отговори на въпроса на журналиста защо са дали ключа на колата на детето си.

-         А той питал ли ни е дали да го вземе?

  Завършвам този постинг както преедишния си:

  Не само момчето е виновно за белята, която причини на ударените от него, за стреса на родителите си, които се надяват то да се върне. Просто средата, в която растат младежит ги превръща в повредени хора, от които твърде малко може да се очаква. Не обичам да употребявам думата боклуци. Това е резултат, до който не се достигна случайно, той е завършек на една програма за опростачване на децата. До тук спирам, но подчертавам, че целите на тази програма отиват доста по-далеч…





Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Много истина
17.07.2017 17:52
има в твоя материал!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184519
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031