Изморени от дебати, пълни с разни компромати

и секретни документи, кандидати-президенти

чакат с трепет на душата вота на електората.

А пък младите умуват и не искат да гласуват,

само старците напират президента да избират

и от ранните зори те се стичат на тълпи

да гласуват в строен ред с бюлетина номер пет.

А до края на деня слаба е активността.

Резултатът закъснява, с техниката нещо става,

обявява ЦИК сега: ”Ще броиме на ръка”.

Броят, пъшкат заседават и тогава в ЦИК решават

на “Деметра” ООД всичко туй да се даде.

Да си първи не е лошо. Днес ликува бате Гошо.

Разните социолози, дето даваха прогнози,

че ще победи Стоянов, а пък трети за Първанов,

нещо май не са отчели, затова са се оплели.

Може да спечели само, който има яко рамо

от партийните централи, твърдия актив събрали.

Генералът Богомил, твърдо беше той решил,

с бате Петю да се бори, като стигнат до тур втори,

и не вярва за беда, че напуска той сега.

От голямата борба Жоржи най-подир разбра,

че народът не е луд да подкрепя някой шут.

Ще си тръгнат натъжени и Берон и кака Рени

щом отпадат от борбата, но такава е съдбата.

Бате Петю се учуди, как така той ще загуби.

Стресна се Екатерина: “Какво става таз година?

Оредяхме в парламента, ще изпуснем президента.

Как да вдигнем тоз народ, да даде той своя вот?”

Явно другата неделя всичко ще се определя

от това кой ще гласува, а не иска да пасува.