Седя си аз в селската кръчмица (те сега „кафе” по модерному и викат), пийвам си и размишлявам за това дето даскала за нотите го каза: Нотите за музиката били като буквите за словото. Ша ма прощава той, ама язе като одих три годин у първо оделение и не се научих ни да чета, ни да пиша, да не би да не моем да говорим. Море окам си я и попържувам даже, та със сите съселяни съм станал роднина по майчина им линия.
Та я па за нотите си мислим. Ангъч циганино и Минуш тупана ни знаят буквите, ни ноти са видели, па сватба у село без них не минува. И колко повече грозданка и винце смукнат, толкова по им иде музиката. Значи, тя музиката не ще да е от нотите, а ще да е от гроздето. Амчи така ще да е. Я погледнете по Европата. Амчи те какви лозя имат там бе у Тосканата , у Токайя, у Шампанията и къде ли не още. Амчи при такоз хубаво грозде, как няма да имат хубава музика и добри музиканти? Ами те музикантите им колкото по-големи, толкова повече имена имат. Ами да вземим например Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен, Йохан Себастиан Бах – всичките с по три имена. Е имало е други велики като тоз Йохан дето му лепнали прякора Щраус, защото дядо му бил фермер и сигурно е отглеждал камилски птици. С прякор, ама като се каже Щраус, цялото свят за валсовете му знае.
То и у нас, преди Демокрацията, като имаше Текезета имахме хубави гроздя и грозданката ни беше на академично ниво. Ами чи като се кажеше „Академик Неделчев” всички се покланяха пред него. И тогаз имахме и ний музиканти и певци с по две имена барем: Любомир Пипков, Лили Иванова, Николай Гяуров – все големи. Е имаши и таквиз с по едно име, ама след него и прякор. Ама като се кажеше „кръпката”, „кеца”, „барабата” всеки знаеше за какво става дума. Амчи я и арменеца от една тромба тръгна и с „Академик Неделчев”, без да е завършил музикална академия, чаааак до председател на жури в „Мюзик айдал” стигна. Та даже и „маестро” му викаха. А сега няма веки Текезета, няма хубави лозя, останаха само тук таме по някоя асмица, амчи то и гроздето никакво – едвам за една пърцуца става. Амчи то от пърцуцата каква музика ще излезе освен една чалга. Амчи и певиците все с по едно име: Глория, Ивана, Преслава. Че и прякор няма как да им туриш. Какъв да бъде? Силиконката ли, прашката ли? Амчи те всичките със силикон и прашки – как да ги различиш?
Та шъ ма прощава даскала с неговите ноти. Не си ли оправим лозята и гроздето все чалга ще слушаме.
