Мислейки се за таланти, жалки, псевдомузиканти, с „две дечица веселушки” дето „светят като крушки” те изкуството убиха – чалгата ни насадиха. Със „щипни ме тук и там” или „водка и салам” най-бездарните поети пълнят своите куплети. Композитори след тях стават с песните за смях – пет, шест такта те въртят, важно е да им платят. А бездарните певици, със напомпаните цици, с тези песни преуспяват - чалгата разпространяват. Но бездарниците вече стигнаха и по-далече. Наглостта им тук не спира, а превзеха и ефира.