Дъжд вали, вали, не спира и се пълни язовира. А стената се пропука, но на кой ли пък му пука. Кой го стопанисва даже, няма тука кой да каже. После скъса се стената и селата в долината, водната вълна удари и погуби де що свари. Кризисен се щаб събира, ала кой ли там разбира какъв ще е бил проблема, щом е празен водоема. Кой пострадал, кой умрял, всеки е със своя хал. А държавата решава вече да ги наблюдава, че да ни предупреждава бедствие когато става. Колко мъдро е това! Знаеш идва ли беда -
не от Бога сътворена, а от хора предрешена.