Вчера дъжд валя в гората

и се напои земята.

Слънчев лъч сега проникна.

Малка гъбчица поникна

и от слънцето огряна

беше тя като засмяна.

А чадърчето красиво

се поклащаше игриво

с капчици роса обляно,

на едно краче подпряно.

Малко зайче я съзря

и до нея то се спря.

С таз красавица голяма

много ще зарадвам мама.

Ще направи тя чорбица

за добрите си дечица.

Зайчо пънчето прегриза

и доволен се облиза.

После гъбката взема

и побягна към дома.

Ето, вече наближава

чува се и зайча врява,

значи в къщи са си всички

мама, братчета, сестрички.

Ала точно пред вратата

строполи се на земята,

че стомахът го присвива,

целият се в пот облива.

„Ох, каква беда голяма” –

гъбата съзира мама

и се втурва през гората

за да търси тя козата,

млечице да и даде,

зайчето да отърве.

………………….

Зайчо бързо се оправи.

Няма вече да забрави,

че  гъбите тъй красиви

не винаги са ядливи.