Издигнаха флага на тази държава. Ще тропнат подире хорце. Ще седнат край пълните маси тогава със пълните чаши в ръце. А във метрото, празно общо взето, детенце тихо се качи. С качулка криеше си то лицето и натъжените очи. Поднасяше към всеки малка чаша, без звук дори да издаде. Разчиташе на милостиня наша, която някой може даде. Подмина тихо влюбената двойка. Защо да ги безпокои? Но викна го щастливата девойка и със монета го дари. Останалите бяха безучастни – щом те не са във нужда. Защо им трябва да са съпричастни? Нали е мъка чужда.